1. Атанасова, А. 2008. “Представки и представкови комплекси в състава на полипрефигираните глаголи в съвременния български книжовен език”. Български език, 4.LV: 29-43.
2. Виноградов, В.В. 1986. Русский язык. Грамматическое учение о слове. Москва.
3. Шведова, Н.Ю. (гл. ред.). 1980. Русская грамматика. Москва.
4. Деянова, М. 1974. “Към вторичната префиксация на българския глагол”. Български език, 6: 501-513.
5. Зализняк, А.А., Шмелев, А.Д. 2000. Введение в русскую аспектологию. Москва.
6. Зализняк, А.А., Микаэлян, И.Л., Шмелев, А.Д. 2015. Русская аспектология: В защиту видовой пары. Москва.
7. Зидарова, В. 2008. “Един семантико-словоообразувателен тип глаголи в съвременния български книжовен език (глаголи с префикс по-)”, in Bulgaristica – Studia et Argumenta. Юбилеен сборник в чест на 65-та годишнина на проф. дфн Руселина Ницолова. Мюнхен: 597-607.
8. Иванова, К. 1974. Начини на глаголното действие в съвременния български език. София.
9. Исаченко, А.В. 1960. Грамматический строй русского языка в сопоставлении с словацким. Морфология. Т. 2. Братислава.
10. Куртева, Т.К. 2006. “Глаголните представки – синтагматика и полисемия (за семантичната изборност на съчетаването)”. Български език, 1.LIII: 78-90.
11. Куртева, Т.К. 2007. Синтагматика и семантична функция на глаголните представки в съвременния български език. София.
12. Лесева, С. 2009. “Изразяване на междуезиковата асиметрия в многоезикови лексикални ресурси (върху материал от български префигирани глаголи с представка по-)”. Български език, 3.LVI: 97-117.
13. Лесева, С. 2011. “Пределност, префиксация, перфективност/Telicity, Prefixation, perfectivity”. Български език, 1.58: 7-17.
14. Лилов, М. 1964. “Cемантичен развой на глаголната представка по- в българския език”. Известия на института за български език, Х: 65-157.
15. Маслов, Ю.С. 1963. Морфология глагольного вида в современном болгарском литературном языке. Москва – Ленинград.
16. Матеев, Д. 1952. “Семантиката на глаголните представки и нейното отражение към видовото значение на глаголите”. Известия на института за български език, І: 5-91.
17. Мелиг, Х.Р. 2006. “Глагольный вид и вторичная гомогенизация обозначаемой ситуации посредством квантификации: к употреблению делимитативного способа действия в русском языке”, in Глагольный вид и лексикография. Семантика и структура славянского вида IV. Ф. Леман (ред.). München: 235-276.
18. Милославский, И.Г. 1980. Вопросы словообразовательного синтеза. Москва.
19. Пазельская, А.Г., Татевосов, С.Г. 2008. “Отглагольное имя и структура русского глагола”, in Исследования по глагольной деривации. В.А. Плунгян, С.Г. Татевосов (ред.). Москва: 348-380.
20. Паскалев, Н. 2015. “За значението на два типа деминутивни глаголи в съвременния български език”. Български език, 1.62: 65-74.
21. Пернишка, Е. 1979. “Някои прояви на граматична и словообразователна дефективност при глаголи образувани с представка за-”. Български език, 4.ХХIХ: 305-312.
22. Петрухина, Е.В. 2000. Аспектуальные категории глагола в русском языке в сопоставлении с чешским, словацким, польским и болгарским языками. Москва.
23. Първанов, К. 2005. “Особености на префиксното глаголно словообразуване в българските говори (I)”. Български език, 2.LII: 23-31.
24. Първанов, К. 2006. “Особености на префиксното глаголно словообразуване в българските говори (II)”. Български език, 2: 50-60.
25. Татевосов, С.Г. 2009. “Множественная префиксация и анатомия русского глагола”, in Корпусные исследования по русской грамматике. К.Л. Киселева, В.А. Плунгян, Е.В. Рахилина, С.Г. Татевосов (ред.). Москва: 92-156.
26. Улуханов, И.С. 1977. Словообразовательная семантика в русском языке. Москва.
27. Чакърова, Кр. 1998. “За същността на вторичната имперфективация в съвременния български език”. Пловдивски университет ‘Паисий Хилендарски’ - България. Научни трудове, том 36.1: 171-181.
28. Чакърова, Кр. 2003. Аспектуалност и количество. София.
29. Янда, Л. 2012. “Русские приставки как система глагольных классификаторов”. Вопросы языкознания, 6: 3-47.
30. Babko-Malaya, O. 1999. Zero Morphology: A Study of Aspect, Argument Structure and Case (Ph.D. Dissertation). New Brunswick <https://pdfs.semanticscholar.org/25d9/bb0dd23e3816d465c71bc12c685e7aff38d9.pdf>.
31. Dickey, St., Hutcheson, J. 2003. “Delimitative verbs in Russian, Czech and Slavic”, in American Contributions to the 13th International Congress of Slavists, 1: Linguistics. R. A. Maguire, A. Timberlake (eds.). Bloomington (IN): 23-36.
32. Di Sciullo, A.M., Slabakova, R. 2005. “Quantification and Aspect”, in Perspectives on Aspect [Studies in Theoretical Psycholinguistics, 32]. H. Verkuyl, H. de Swart, A. van Hout (eds.). Berlin: 61-80.
33. Janda, L.A., Endresen, A., Kuznetsova, Ju., Lyashevskaya, O., Makarova, A., Nesset, T., Sokolova, S. 2013. Why Russian Aspectual Prefixes aren’t empty. Prefixes as Verb Classifier. Bloomington.
34. Svenonius, P. 2008. “Russian prefixes are phrasal”, in Proceedings of Formal Description of Slavic Languages. G. Zybatow, L, Szucsich, U. Junghanns, R. Meyer, P. Lang (eds.). Frankfurt am Mai: 526-537. <http://ling.auf.net/lingbuzz/000043>.
35. Svenonius, P. 2004. “Slavic Prefixes Inside and Outside VP”. Nordlyd, 32.2: 205-253.

Informazioni sul capitolo

Informazioni bibliografiche